България - малка страна с велика история.Местата, които ни карат да се гордеем, че сме Българи. Туристически обекти, които е бива да пропускаме.Шипка, Мадарски конник, Рилски Манастир, Царевец, Перперикон,Асенова Крепост, Плиска, Стоте национални туристически обекта...

...на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,...

/"Опълченците на Шипка", Иван Вазов/

Мадарският конник е археологически паметник, представляващ изсечен в скалите барелеф на 23 м височина от основата на отвесна скала. Намира се в североизточна България, близо до село Мадара и на 20 км от град Шумен. Обявен е за паметник на световното наследство от ЮНЕСКО през 1979 г. На 29 юни 2008 г. Мадарският конник е обявен за глобален символ на България, след проведена национална анкета.Изображение на Мадарския конник ще бъде поставено на първата българска евромонета.

Рилският манастир е разположен на 1,147 метра надморска височина сред ухаещите иглолистни гори на планината Рила.

Обителта представлява комплекс от култови, жилищни и стопански постройки с обща площ 8800 кв. м. Рилският манастир се отличава с уникална архитектура. Отвън, с 24-метровите каменни стени на основните си сгради, които образуват неправилен петоъгълник, манастирът има вид на крепост. Затова поклонникът или туристът, който попада във вътрешността през една от двете железни порти, остава изненадан от мекотата на архитектурните форми: арки и колонади, покрити дървени стълби и резбовани чардаци, зад които са килиите – 300-400 на брой. В средата на калдъръмения двор в странна симбиоза съжителстват суровите бойници на Хрельовата кула и бароковите сребърни куполи на главната църква. В средата на вътрешния двор се издига най-старата сграда в комплекса – впечатляваща каменна кула, създадена от местния феодал Севастократор Хрелю през 1334-1335 г. Непосредствено до нея стои и малка църква, която е само няколко години по-млада (1343 г.). В по-нови времена (1844 г.) към кулата е добавена и камбанария. Приблизително от същия период датира и главната манастирска черква “Рождество Богородично”. Архитект е майстор Петър Иванович, който работи по нея межу 1834 и 1837 г. Храма е 5-куполен, с три олтарни ниши и два странични параклиса. Едно от най-ценните неща вътре е иконостаса със своята невероятна дърворезба. Стенописите са завършени през 1846 г. и са дело на много майстори, но само известния Захари Зограф се е подписал под своите рисунки. В църквата има и голям брой стойностни икони, създадени между 14-ти и 19-ти век.
 
Манастирът притежава също така своя библиотека, която е изключително богата на книжовен материал, събиран през вековете. Там се съхраняват ценни български писмени паметници - около 250 ръкописни книги от 11 - 19 век, 9000 старопечатни издания, нотирани ръкописи, възрожденски графични щампи и др. Музеят, разположен на територията на манастира, също притежава богата експозиция - историческа сбирка с 35000 експоната, богати колекции от икони, произведения на приложното изкуство, дърворезби, култови и етнографски предмети. Музеят притежава едно уникално произведение на изкуството на име Кръста на Рафаил. Направен е от цяло парче дърво (81 х 43 см.) и е кръстен на своя съзадаел. Монахът е използвал фини длета, малки ножове и увеличителни лещи за да извая в кръста 104 религиозни сцени и 650 малки фигурки. Работата трае не по-малко от 12 години и е завършена през 1802 г. - тогава автора губи и зрението си.

Въпреки немалката площ, с която разполага, братството всъщност не е в състояние да покаже всичките си съкровища едновременно - затова наред с постоянните изложби се уреждат и временни експозиции, показвани в манастира, в различни български селища или в чужбина.

История
 
Рилският манастир е създаден през 30-години на Хв. на мястото на старата постница в планина Рила. През времето на своето съществуване манастирът е бил многократно преустройван, разрушаван и отново възстановяван. Рилската обител е придобила сегашния си облик към средата на миналото столетие. Тя е най-голямата и най-почитаната българска обител.

Счита се, че създателят на Рилската обител е първия български монах-отшелник Йоан Рилски (876-946г.), избрал пътя на пустинножителството като способ за духовно усъвършенстване и начин на протест срещу потъпкването на високите нравствени норми на истинското християнство. Роден през 70-те години на IXв., свидетел на упадъка на Първото българско царство по времето на цар Петър, той става една от най-значимите фигури на Средновековието, оказва влияние върху целия източноправославен свят и е почитан като светец под името Йоан Рилски. През Византийското робство основаното от него монашеско братство превръща манастира в опора на българското народностно съзнание, а след създаването на Второто българско царство мощите му са пренесени в тогавашната столица Велико Търново като най-важна светиня за българския народ.

През XIVв. Строителната дейност на протосеваст Хрельо Драговол, чието феодално владение се е простирало в земите около р.Струма, превръща в манастира в солидно укрепен, внушителен архитектурен ансамбъл, който в същото време удивлява със своята вътрешна архитектура и декорация, меките форми на фасадите и колонадите, които ярко контрастират с външния вид на манастира. Хрельо Драговол е изградил манастира на сегашното му място, състоящ се от сгради за живеене, отбранителна кула и еднокорабна църква, от които днес е останала само кулата, която носи името "Хрельова кула". На последния етаж на кулата има малък параклис, богато украсен със стенописи, отличаващи се с голяма художествена стойност и оригинални иконографски качества.

Осъзнавайки ясно ролята на Рилската обител в борбата за народностно сплотяване, много български владетели я дарявали с привилегии, имоти и средства, скрепявайки ги с дарствени грамоти. През ХIV век манастира е щедро даряван от българските владетели Иван-Александър и Иван Шишман. Дарствената грамота на цар Иван Шишман от 1378 година се пази и до днес. От това време е и пространното житие за св. Иван Рилски, написано от патриарх Евтимий. Официалната подкрепа помага на манастира по това време да се превърне в културен и духовен център. Светата обител достига своя апогей между 12-ти и 14-ти век, а подемът й е пречупен с идването на османските нашественици в края на 14-ти в., което е последвано от нападения и разрушаване на манастира в средата на 15-ти в.

Завладяването на българското царство от османците в края на XIVв., това злощастно събитие за българския народ, което забавя развитието му с векове, променя съдбата и на манастира. Въпреки охранните грамоти, които получава от някои от турските султани, той е подлаган многократно на нападения и грабежи и само усилията на българското население от всички части на българските земи успяват да го запазят и възстановят след всяко насилническо действие. Пет века той остава средище на верски и културен живот, като усилията на манастирското братство са насочени към съхраняване на народното съзнание чрез християнската вяра. В него се формира книжовна школа, която обучава духовници и книжовници и поддържа връзки с просветно-религиозни средища в останалите източно-православни страни. Руската православна църква прави дарения на монасите под формата на книги, пари и църковни аксесоари. Манастирът получава подкрепа и от руските царе и молдовските воеводи.

През 1778г. манастирът "Св. Иван Рилски" става жертва на стихиен пожар. Възобновен е през 1784г. от майстор Алекси, който през 1816-1819 проектира и строи източното, северното и западното крило. Значителна част от манастира е опожарена отново през 1833г., като възстановяването му отново е ръководено от Алекси.

Епохата на Българското възраждане променя и разширява дейността на Рилския манастир. По това време той вече е не само пазител на историческата памет, но и огнище на разпространение на новите идеи и стремежи на формиращата се нация. Комплекса бива реконструиран и реновиран с помощта на богати българи от цялата страна (Копривщица, Тетевен, Чирпан, Стара Загора, Самоков, София). Многобройни книжовници и просветители, възпитани в него, ратуват за изграждане на национално самоосъзнаване и посредством широката мрежа от метоси и параклиси, обхванали цялата страна, разпространява тези идеи с апостолска самоотверженост. От началото на ХІХв. Започва строителното обновяване на манастира и за половин век той се превръща в паметник на най-доброто, което художествения опит на Възраждането може да сътвори. Ето защо Рилския манастир е зримо, материално въплъщение на естетическия идеал на Възраждането. В него работят най-опитните творци на епохата, които, водени от желанието да създадат величав паметник на своя народ и своето време, се стремят да постигнат съвършенство, подчинявайки на тази цел всички лични амбиции и дори, когато е нужно, собствената творческа индивидуалност. Затова е много трудно да се определят творбите, принадлежащи на точно определена група майстори или на отделен зограф. Това уеднаквяване, извършено с почти религиозно смирение, е позволило художественото творчество, осъществявано в манастира, да надмогне рамките на локалните школи – родови или селищни, и да придобие чертите на общонационално изкуство. Единната спонтанна насоченост на хиляди усилия, мисли и воля, които са вложени в манастирския ансамбъл, са го превърнали в материален израз на най-съкровеното, което всеки българин от тази епоха е носел в сърцето си – желанието за красота, свобода и самоутвърждаване.

Поколения строители са вложили своя труд в сградите на манастира. Те са работили неуморно, за да ги изградят и укрепят със стенописи, дърворезба и каменна пластика, влагайки най-доброто, на което са били способни, и са успели да сътворят съвършен паметник на художественото умение на българския народ. Изграден и поддържан с дарените от населението по българските земи средства и труд, веществен израз на отправените чистосърдечно и с дълбоко упование хиляди човешки молитви и съкровени надежди, манастира излъчва и внушава душевно спокойствие и ведра жизнерадост.

Ярко потвърждение за международното признание на историческата, културната и художествената стойност на Рилския манастир като документ за историческото развитие на човечеството е признаването му за световна културна ценност и вписването му през 1983г. в „Листата на световното културно наследство”, която наброява не повече от 200 обекта от всички краища на планетата. Манастирът, в който се съхраняват някои от най-старите и най-ценни творби на българския дух, е музей на българската история, култура и изкуство. От 1961 г. Рилският манастир е превърнат в Национален музей, а ЮНЕСКО обявява целия комплекс за паметник на културата със световно значение. Достъпът до неговите ценности е свободен за всички изследвачи на историческата истина.

Когато днес се възхищаваме от Рилския манастир като архитектурен паметник и съкровищница на културни и художествени ценности, трябва винаги да споменаваме с признателност онези, чиято работа и усилия са допринесли за проучването и опазването на неговото културно наследство. Между тях са имената на големия български учен и пламенен патриот Иван Дуйчев, на Кръстю Миятев, на Христо Христов и Георги Стойков. А на вдъхновеното перо на възрожденския просветител и духовен водач Неофит Рилски дължим първото описание на манастира и най-ценните сведения за изграждането му през ХІХв.

Нашата епоха има свой принос в манастирската дълговековна история главно с грижите, полаги за разкриването и консервацията на събраните в него архитектурни и живописни паметници, привеждане в известност на ръкописите и ценните книги в неговата библиотека и на документите и предметите в музейните фондове. На десетки специалисти дължим утвърждаването на Рилския манастир като познавателен, културен и туристически център, който има задачата да възпитава съвременниците и бъдещите поколения в дълбоко хуманен дух, да продължи делото на манастира, основан от българския светец, св. Йоан Рилски.

Из „Рилският манастир”, проф. д-р арх. н. Маргарита Коева

Крепостта Царевец е разположена край самия център на град Велико Търново. Тя е била главната българска крепост по време на Второто българско царство (1185-1393). През Средновековието хълмът е изцяло застроен с жилищни и административни постройки.

През IX в. възниква старобългарско селище, което се разраства по време на Първата българска държава. През XII в. започва изграждането на крепостта, запазена и до днес. Крепостта има три входа, като главният вход се намира в най-западнита част на хълма. В централната част е разположен Дворцовия комплекс, който представлява сбор от постройки, обграден от вътрешна каменна стена, две бойни кули и два входа, от север и юг. Включва Тронна зала, Дворцова църква и царски покои.

Легенда разказва, че там в римско време имало укрепления, които охранявали пътя за великолепния Никополис. Когато варварите нахлули, обсадили и разрушили великия град. Тогава римляните се настанили в калетата. Под тях имало големи подземия свързани с тунел. В галериите римляните пренесли съкровищата на Никополис. Крепостите римляните укрепили и задържали известно време. Когато се наложило да отстъпят, те направили смъртоносни механизми в галериите и ги намазали с отрова. Тайните входове маскирали. Входът на подземието под Царевец се намирал в южната част. По галерия се стигало до подземно езеро. Само човек, знаещ тайната на съкровището можел да продължи. Скрит механизъм източвал водата и по стъпала се стигала друга галерия. От тук надолу имало няколко нива. На всяко римляните оставили по едно съкровище. В галериите към съкровищниците дебнели много опасности... Ако непосветен влезел, никога не щял да се върне жив. Във всяка зала имало безценни предмети - златни и сребърни, украсени със скъпоценни камъни. Безброй златни монети били струпани на купове. Подземието под Момина крепост било на две нива. Съкровището било долу. Входът бил голям геран. На дъното се виждала вода. По стъпала се слизало долу и там встрани започвала галерия. Когато римляните се оттегляли, отгоре сложили каменна плоча и я засипали. Втори вход имало в ниското. Нишанът бил голям четвъртит камък с топка отгоре...

Перперикон е археологически комплекс, голямо мегалитно светилище. Предполага се, че това е прочутото в древността светилище на Дионис на тракийското племе сатри, чийто жречески род били бесите.

Мощното развитие на култовите съоръжения на хълма през къснобронзовата и ранножелязната епоха създават от Пеперикон едно грандиозно светилище. Именно великолепните находки дават възможност да се изкаже хипотезата, че точно на Перперикон се е намирало търсеното от цяло столетие прочуто в античността прорицалище на бог Дионис. Върху специален олтар се извършвал винено-огнен обред и според височината на пламъците се съдело за силата на предсказанието.

Едно от главните сведения, визиращо родопското светилище на Дионис е на римския историк Светоний Транквил. В съчинението си „Животът на дванадесетте цезари“ той описва прорицанието, дадено на бащата на първия римски император Октавиан Август, че синът му ще бъде господар на целия свят, като знамението за това били високо лумнали пламъци при принасянето на жертва върху олтара. При „описанието на похода на Ксеркс срещу елините през 480 г. Пр.Хр. Херодот също споменава за прорицалището на Дионис“", което „...се намирало на висок връх в планината. С прорицанията в светилището се занимавали бесите; жрица давала предсказания точно както в Делфийския оракул, няма нищо различно.“.

Асеновата крепост или Петрич е крепост, която се намира в планината Родопи и е отдалечена на 2 км от Асеновград, България. Самата крепост е съществувала още по времето на траките, а през средновековието нейната позиция става стратегическа. Крепостта е наречена на цар Иван Асен II. Църквата „Света Богородица Петричка“ е единствената изцяло запазена сграда. През 1991 г. след завършването на цялостната реставрация на черквата тя започва да функционира като православен храм.

Първите писмени сведения за крепостта са от 11 век и са получени от устава на тогава построения Бачковски манастир. От тези сведения се вижда, че Асеновата крепост е притежавала собствена армия и администрация. Крепостта е превзета от кръстоносците по времето на Четвъртия кръстоносен поход. Крепостта е разширена и укрепена по време на управлението на цар Иван Асен II. През този период е построена и църквата „Света Богородица Петричка“. При падането на България под османска власт крепостта е разрушена.

Твърдината е сред Стоте национални туристически обекта, отворена е целогодишно за посещения, има печат.

 

Плиска.Старо наименование на селището е Абоба. Близо до него археолози от Руския археологически институт в Цариград разкриват през 1899-1900 средновековния град Плиска или Плъсков, столица на България (Първото българско царство) от края на 7 век до около 893, когато столицата се премества в Преслав. Тук са съхранени едни от най-значимите паметници на Плисковско-Преславската култура. Градът е в развалини от 17 в. Според местен екскурзовод повечето камъни от крепостните стени са откраднати за изграждане на къщи.

Останките на средновековния град, който е бил обкръжен със земен ров и вал, заемат около 23 кв. км. площ: цитадела с мощни отбранителни стени, Голям дворец и Малък дворец, базилика, строена с каменни блокове. В Плиска са намерени множество останки на раннославянската и старобългарската култура.

• Аспарух (640 - 701), български владетел
• Тервел (неизвестно - 721), български владетел
• Кормесий (неизвестно - 738), български владетел
• Севар (неизвестно - 753), български владетел
• Кормисош (неизвестно - 756), български владетел
• Винех (неизвестно - 760), български владетел
• Телец, български владетел
• Савин (неизвестно - 766), български владетел
• Умор, български владетел
• Токту, български владетел
• Паган (неизвестно - 768), български владетел
• Телериг (неизвестно - 777), български владетел
• Кардам (неизвестно - 802), български владетел
• Крум (неизвестно - 814), български владетел
• Омуртаг (неизвестно - 831), български владетел
• Маламир (неизвестно - 836), български владетел
• Пресиян (неизвестно – 852), български владетел
• Борис I (Михаил) (неизвестно - 907), български владетел
• Владимир (Расате) (неизвестно - след 893), български владетел

Стоте национални туристически обекта 

Област Благоевград 

• 1. Банско — Велянова къща, Музей „Неофит Рилски“, Музей „Никола Вапцаров“, постоянна иконна изложба „Банска художествена школа“, църква „Света Троица“.
• 2. Пирин — Връх Вихрен.
• 3. Добърско — църква „Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат“.
• 4. Мелник — Исторически музей, Кордопулова къща, Роженски манастир „Рождество богородично“.
• 5. Петрич — село Рупите, храм-паметник „Света Петка Българска“, Самуилова крепост.

Област Бургас 

• 6. Несебър — Архитектурно-исторически резерват, Археологически музей; Поморие — Музей на солта.
• 7. Малко Търново — Историческа местност „Петрова нива“, Исторически музей.
• 8. Созопол — Археологически музей.

Област Варна 

• 9. Варна — Регионален исторически музей - Варна, Военно-морски музей.
• 10. Девня — Музей на мозайките.

Област Велико Търново 

• 11. Велико Търново — Архитектурно-исторически резерват „Царевец“, Регионален исторически музей, Арбанаси - архитектурно-музеен резерват.
• 12. Свищов — Къща-музей „Алеко Константинов“.

Област Видин 

• 13. Видин — Музей-крепост „Баба Вида“.
• 14. Рабиша - пещера Магура.
• 15. Белоградчик — Белоградчишки скали, Белоградчишка крепост, Исторически музей (Белоградчик).

Област Враца

• 16. Враца — Пещера Леденика, Регионален исторически музей.
• 17. Околчица — лобното място на Христо Ботев.
• 18. Козлодуй — Национален музей-параход „Радецки“, паметник на Христо Ботев и неговата чета.

Област Габрово

• 19. Габрово — Етнографски музей на открито „Етъра“, Музей на образованието, географски център на България местността „Узана“.
• 20. Боженци — Архитектурно-исторически резерват.
• 21. Трявна — Специализиран музей на резбарското и етнографско изкуство.
• 22. Дряново — Дряновски манастир, Музей „Кольо Фичето“, пещера „Бачо Киро“

Област Добрич

• 23. Добрич — Дом-паметник „Йордан Йовков“, Художествена галерия.
• 24. Балчик — Архитектурно-парков комплекс „Двореца“; Каварна — Археологически резерват „Калиакра“.

Област Кърджали 

• 25. Кърджали — Перперикон, Регионален исторически музей, Манастирски комплекс „Св. Йоан Предтеча“.

Област Кюстендил

• 26. Кюстендил — Художествена галерия „Владимир Димитров-Майстора“, Къща-музей „Димитър Пешев“.
• 27. Връх Руен.
• 28. Рилски манастир.
• 29. Хижа „Скакавица“ и Седемте рилски езера.

Област Ловеч 

• 30. Ловеч — Етнографски музей, Къкринско ханче, Музей „Васил Левски“; Луковит — Национален пещерен дом
• 31. Троян — Троянски манастир „Успение Богородично“, Черни Осъм — Природонаучен музей.
• 32. Тетевен — Исторически музей.
• 33. Брестница — Пещера Съева дупка.

Монтана

• 34. Берковица — връх Ком, Етнографски музей; Исторически музей (Вършец)

Област Пазарджик

• 35. Пазарджик — Катедрална църква Света Богородица, Къща-музей „Станислав Доспевски“, Регионален исторически музей.
• 36. Панагюрище — Историческа местност Оборище, Къща-музей „Райна Княгиня“.
• 37. Пещера — пещера „Снежанка“.
• 38. Батак — Исторически музей.
• 55. Велинград — Исторически музей.
• 70. Брацигово — Градски исторически музей.

Област Перник 

• 39. Трън — Трънското ждрело на река Ерма.

Област Плевен

• 40. Плевен — Мавзолей-параклис „Свети Георги Победоносец“, Панорама „Плевенска епопея 1877 г.“, Регионален исторически музей.

Област Пловдив

• 41. Пловдив — Античен театър, Архитектурно-исторически резерват „Старият Пловдив“, Етнографски музей, Исторически музей, църква „Свети Свети Константин и Елена“.
• 42. Перущица — Исторически музей.
• 43. Сопот — Метох „Въведение Богородично“, Къща-музей „Иван Вазов“.
• 44. Карлово — Национален музей „Васил Левски“.
• 45. Калофер — Национален музей "Христо Ботев".
• 46. Връх Ботев.
• 47. Бачковски манастир, Асенова крепост.
• 67. Старосел — Тракийски храмов комплекс.

Област Разград 

• 48. Разград — Археологически резерват „Абритус“.
• 49. Исперих — Историко-археологически резерват „Сборяново“ (Исторически музей - Исперих, Свещарска гробница, Тракийски град Хелис, Демир баба теке).

Област Русе

• 50. Русе — Къща-музей „Захари Стоянов“, Пантеон на възрожденците.

Област Силистра

• 51. Силистра — Исторически музей, крепост Меджиди табия.
• 52. Сребърна — Биосферен резерват „Сребърна“.
• 53. Тутракан — Военно гробище, Музей на дунавския риболов и лодкарство.

Област Сливен

• 54. Сливен — Къща-музей „Хаджи Димитър“, Национален музей на текстилната индустрия.
• 56. Котел — Пантеон на Георги Стойков Раковски, Музей на котленските възрожденци, Природонаучен музей.
• 57. Жеравна — Архитектурно-исторически резерват, Къща-музей „Йордан Йовков“.

София-град 

• 58. София — Национален исторически музей, Национален музей „Боянска църква“.
• 59. София — Храм-паметник „Свети Александър Невски“ с криптата.
• 60. София — Национален църковен историко-археологически музей при Светия синод.
• 61. София — Национален дворец на културата.
• 62. София — Национална художествена галерия, Етнографски институт с музей при БАН.
• 64. София — Национален музей "Земята и хората".
• 65. София — Национален природонаучен музей при БАН.
• 66. София — Музей на историята на физическата култура и спорта на Национален стадион "Васил Левски".
• 68. София — Национален археологически институт с музей при БАН.
• 69. София — Софийски зоопарк.
• 71. София — храм „Света София“.
• 74. Витоша — Черни връх.

Област София 

• 75. Копривщица — Архитектурно-исторически резерват.
• 76. Същинска Средна гора — връх Богдан.
• 77. Клисура — Исторически музей.
• 78. Осеновлаг — Манастир „Седемте престола“.
• 79. Самоков — Исторически музей, Девически манастир „Покров Богородичен“.
• 80. Рила — връх Мусала.
• 81. Ботевград - Часовникова кула.
• 82. Скравена, Манастир „Свети Николай“, Манастир „Свето Преображение“, Паметник-костница на Ботевите четници.
• 63. Етрополе — Исторически музей, Часовникова кула, Етрополски манастир „Св. Троица“.

Област Смолян

• 83. Смолян - Регионален исторически музей, Планетариум.
• 84. Пампорово — връх Снежанка, пещера Ухловица.
• 85. Връх Голям Перелик, природна забележителност „Чудните мостове“.
• 86. Златоград — Етнографски ареален комплекс.
• 87. Широка лъка.
• 88. Триградско ждрело, пещера „Дяволското гърло“, хижа “Триградски скали”.
• 89. Ягодинска пещера, Буйновско ждрело.

Област Стара Загора 

• 90. Стара Загора — Неолитни жилища, Мемориален комплекс „Бранителите на Стара Загора“, Регионален исторически музей.
• 91. Казанлък — Литературно-художествен музей „Чудомир“, Тракийска гробница.
• 92. Шипка (град) — Храм-паметник „Рождество Христово“.
• 93. Шипка (връх) — Национален парк-музей Шипка, Паметник на свободата.
• 72. Чирпан — Къща-музей „Пейо Кр. Яворов“, Художествена галерия „Никола Манев“; Златна ливада — манастир „Св. Атанасий“.

Област Хасково

• 73. Димитровград — Исторически музей, Дом-музей „Пеньо Пенев“.

Област Шумен 

• 94. Шумен — Историко-археологически резерват „Шуменска крепост“, Регионален исторически музей.
• 95. Шумен — Томбул джамия „Шериф Халил Паша“.
• 96. Плиска — Национален историко-археологически резерват "Плиска", Голяма базилика.
• 97. Мадара — Археологически резерват, Паметник „1300 г. България”.
• 98. Велики Преслав - Национален историко-археологически резерват „Велики Преслав“.

Област Ямбол 

• 99. Ямбол — Античен град Кабиле, Исторически музей.
• 100. Елхово — Етнографски музей.